作词 : Gergo Milov
作曲 : Traditional
Грях ли беше, че обичах до полуда и обрекох се да съм ненужна. Как живеех непрестанно в заблуда, как ли не разбрах, че съм ти чужда. Рана в сърцето имам, рана от съдба нежелана, в сърцето остана неизлечима рана. Всеки спомен се завръща и боли ме, и сълза от безсилие се стича. И изричам на глас пак твойто име, как не знам, но и сега те обичам. Рана в сърцето имам, рана от съдба нежелана, в сърцето остана неизлечима рана.
作词 : Gergo Milov
作曲 : Traditional
Грях ли беше, че обичах до полуда и обрекох се да съм ненужна. Как живеех непрестанно в заблуда, как ли не разбрах, че съм ти чужда. Рана в сърцето имам, рана от съдба нежелана, в сърцето остана неизлечима рана. Всеки спомен се завръща и боли ме, и сълза от безсилие се стича. И изричам на глас пак твойто име, как не знам, но и сега те обичам. Рана в сърцето имам, рана от съдба нежелана, в сърцето остана неизлечима рана.